Преди няколко дни дочетох книжката на Мураками. Много ми хареса!
Искам да споделя следния цитат, името на героя е в заглавието:

I tell you, Lieutenant, there’s only one way to survive here. And that is not to imagine anything. A Russian who uses his imagination is done for. I certainly never use mine. My job is to make other use their imaginations. That’s my bread and butter. Make sure you keep that in mind. As long as you are in here, at least, picture my face if you ever start to imagine something, and say to yourself, ‘No, don’t do that. Imagining things can be fatal.’ These are my golden words of advice for you. Leave imagining to someone else.

Въпреки тези явно мъдри, при все извадени от контекста думи, постоянно си представям разни неща, д’еба :(

Току що се прибрах вкъщи след няколкодневно мотаене по празни плажове…
По прекрасен начин Флойд се разнасят из стаята и ме карат да се чувствам “у дома”.

Сетих се за едно време в училище, бяхме в същата сграда с Математическата гимназия.
Всеки много обичаше да си драска по чина - имена на любими групи, филми, актъори, певици или просто псувни по “тия от МГ-то”. А те отговаряха (хяхя) и така на някои чинове се заформяха истински разговори. Имах съученици, чиито чинове бяха целите запълнени с писаници, някои дори си носеха спирт, триеха за да могат да продължат да си пишат. Аз така се запознах с едно момиче, с което после бяхме гаджета.

Мисълта ми беше, че това си беше един вид “блогосфера” - всеки тичаше по чиновете на другите да види те какво са писали и какво са им отговорили, имаше и своеобразни тролове, които ходеха да пишат глупости по чуждите чинове. Интересно беше.

Две ленти за две и нещо години… Яко.
Малко изгледи от прозореца ми, Гошката, аз, цветя, морето.

Мисля да си купя отделен домейн и понеже си пазя страшно много screenshots от WoW, да си ги кача там подредени хронологично. Всякаква информация има свойството да изчезва безследно с времето ако не е качена някъде онлайн. На това май му викаха Web 2.0? :D

Лека нощ